Dob u 2, VII district, Budapest

http://www.bobpizza.hu/

За Будапеща тръгнахме с нагласата, че ще опитваме типични ястия от местната кухня. Е, този ентусиазъм бързо изчезна, но за това малко по-късно. Ще ви дам само един малък жокер – сладкишите и пастата и тук бяха наши фаворити ;)

Този път не бях проучвала в детайли местните ресторанти, затова бързо спряхме избора си на заведение препоръчано от Tripadvisor. Трябва да ви кажа, че за 30-минутно обикаляне на уличките из центъра това беше второто или третото заведение, в което се сервираше храна. Винаги съм мислела, че няма място на света с повече барове от тези в Слънчев бряг, но тук, в Будапеща тези мои размишления бяха категорично опровергани.

И така, настанихме се удобно в градината на BOB restaurant. След дълго чудене не успях да се престраша с нищо местно, защото всичко съдържаше месо. Затова реших, че няма как да сгреша с пица „Маргарита“ с чесън. Разбира се, компенсирахме с един гулаш и пиле паприкаш. Но едно по едно :)

С изненада установих, че пицата беше учудващо добра. Е, бяха прекалили с чесъна, но това бяха дребни подробности :)

 

Няма как да вечеряме в Унгария и да пропуснем прословутия гулаш. Тук не мога да бъда съвсем изчерпателна в оценката си, предвид факта, че нямам почти никаква база за сравнение. Месото беше добре сварено, а в супата имаше доста сладък червен пипер, което лично на мен ми хареса. Критиките ми в случая са отправени към символичното количество телешко съдържащо се в една порция – не повече от 2-3 парченца.

 

Пилето паприкаш беше едно от дневните предложения на заведението. За момент, когато го помирисах се върнах около 20 години назад, някъде там на една от масичките в детската градина, където обядвахме. Мога да нарека това ястие типичната „соц манджа“. Все пак месото беше крехко и добре овкусено, сосът също балансираше цялата картинка доста добре. Няма как обаче да минем и тук без лек критичен поглед отправен към т.нар. гарнитура. Така и не разбрах каква беше тя … нещо от типа на суха паста, варена преди няколко дни и споена с някаква друга странна субстанция. За някои може и да е вкусно, не отричам, но при положение, че поръчахме три ястия (от които едното пица) две от тях да съдържат въпросните варива, някак не ми се стори много удачно.

 

На идване се бях засилила да пробвам тирамису-то, закачливо изписано в менюто като „Tira miss you“, но така и не ни остана място за него.

 

Колкото до обслужването … една седмица след пътуването ми до Хърватска малко бяхме вдигнали летвата, та тук се сблъскахме със съвсем друг тип отношение. Бързо и екпедитивно, без индивидуално внимание към клиента, без желание да се разкаже малко повече за предложенията в менюто. Просто клиентът е задължен да седне на дървената масичка, да разгледа менюто и да си поръча без много много въпроси.

 

Като цяло заведението беше приятно. Някак уютно и симпатично скътано в малка тясна уличка в центъра на града. Всичко беше вкусно, но не и впечатляващо. Все пак бих го характеризирала като „Good value for money“. Цената на трите ястия плюс една минерална вода беше около 32 български лева.