16 Neuer Markt, Wien
www.oberlaa-wien.at

Отдавна не съм ви разхождала из китните европейски ресторантчета. Днес най-накрая ще ви представя една от сладкарниците, които посетихме в прекрасната Виена.

Да си призная честно, подходих с огромни очаквания към това заведение. При предишното си посещение в града на валса бях опитала вкусотиите в прословутия хотел Sacher, та дори си донесох и два сахера в София, все пак хората предвидливо бяха измислили красиви дървени кутии благодарение, на които транспортирането не е никакъв проблем. Не съм от най-големите почитателите на кайсивото сладко, но класиката си е класика – безупречна, както винаги. Та, ако имате път към Виена, не пропускайте да посетите сладкарницата на хотела за по чаша кафе и парче оригинален Сахер.

Но бях започнала да ви разказвам за сладкарница Оберлаа. Типична виенска сладкарничка, разположена на 5 минути пеша от катедралата Св. Стефан.

Времето беше приятно, затова предпочетохме да седнем отвън. Градината разполага с над 30 маси, което не предполагаше каквото и да било усещане за уют.

Сладкарницата разполага с няколко огромни витрини пълни с всякакви сладки изкушения. Както се казва, имаше за всекиго по нещо. Опитахме се да изберем различни неща, за да можем да опитаме различни вкусове.

Външните маси бяха твърде малки, за да поберат избора на 5-ма любители на сладкото ;). Дори и когато събрахме две маси една до друга, опасността от това нечий десерт да изпадне беше надвиснала над нас с пълна сила. Липсата на каквито и да било покривки или подложки хич не ми се понрави. Някак си те кара да хапнеш набързо и да освободиш място на следващите клиенти.

Разбира се, едва ли ще ви изненадам, ако ви кажа, че моят избор бе категоричен – Шоколадова мус торта, толкова не-виенско, но толкова любимо. Парчето изглеждаше добре, а също така беше и доста приятно на вкус. Със сигурност не е най-добрата шоколадова торта, която съм опитвала, но все пак си заслужи 3-те евро и 50 цента.

Няма как да сте във виенска сладкарница и да не си поръчате торта Сахер. Е, поръчахме си … но някак си, след като опитах прочутата австрийска торта в гореспоменатата сладкарница просто нямаше начин тази да грабне вниманието ми. Беше твърде суха и като, че ли бяха прекалили с брашното.

Следващият в списъка е т.нар. Крем пита. Отново нищо впечатляващо. Кремът беше твърде „заводски“ и някак безвкусен, нямаше го онзи домашен вкус, който очаквам да открия в една истинска крем пита. Освен това, тук пък бяха прекалили с желатина.

На масата трябваше да присъства и нещо по-плодово, затова се спряхме на лимонов пай с меренг. Като визия безспорно това парче печели първото място. На вкус също беше приятно, не твърде кисел и не твърде сладък, както го сервират на повечето места.

Освен със Сахера, виенчани се славят и като изкусни майстори на ябълковия щрудел. Е да де, но явно сладкарите в Oberlaa не бяха местни … безвкусен и сух, може би малко повече канела и кафява захар в плънката щяха да му дойдат добре. Нямаше да е лошо да го сервират с класически топъл ванилов сос, сметана или топка сладолед. Ако решите да опитате ябълков щрудел го направете в Residenz.

Тортата „Трюфел“ определено беше попадението на деня. Прекрасна маслено-шоколадова феерия от вкусове. Определено я препоръчвам, ако имате път Neuer Markt 16.

Ей така за разкош си поръчахме и няколко макарона. Малките френски изкушения могат да се превърнат в чудесен край на вечерта или следобедното кафе, все пак всички сме им големи фенове, но в тези на Oberlaa не открихме онзи нежен вкус, който търсехме. Но не се отказваме лесно, ще пробваме в Париж, то се е видяло ;)

Нямаше как посещението на виенска сладкарница да мине без солидна доза следобедно кафе.

Като цяло посещението в Kurkonditorei Oberlaa беше приятна почивка от безспирната туристическа обиколка на есенна Виена. Цените са съвсем нормални, да не кажа дори ниски за заведение в центъра на австрийската столица. Но такова е и качеството на предлаганите десерти. Не мога да кажа, че останах впечатлена нито от вкуса, нито от обслужването, което беше някак безлично и твърде набързо. Липсваше ми онзи уют, който свързвам с малката сладкарничка сгушена в сърцето на стария град. Истината е, че може би очакванията ми бяха твърде високи и затова останах леко разочарована. Сладкишите поразително ми приличаха на тези от „100 грама сладки“ и по вид и по вкус, а аз да си призная честно не съм от най-върлите им фенове ;).

Сметката ни възлизаше на общо 44.40 евро. Средната цена на парче торта е 3.60 евро, а на кафето 3.50-4.00 евро.

Мини вариант на шоколадовата мус торта

Освен десерти, заведението предлага и салати, сандвичи и малки закуски на подобни цени.