Obala Stjepana Radica 26, Dubrovnik
www.amforadubrovnik.com

           Ресторант Амфора се намира в Новия град точно срещу пристанището, откъдето тръгват фериботите за близките острови. Мисля, че се казваше Gruz или нещо подобно. Ако сте отседнали в Стария град, най-удобният вариант е да се качите на автобус номер 6 и да слезете на пристанището. Заведението се намира точно до спирката, не е голямо, но ще го познаете по неоновия надпис и малкото масички пред входа. Ако трябва да съм съвсем откровена, ресторантът не изглежда нищо особено отвън, едва ли бих избрала точно него, ако не ни го бяха препоръчали предварително.

На входа ни посрещна Зоран, колоритен сервитьор от съседна Сърбия, който веднага ни настани в градината.  Всъщност градината не е точно градина, а по-скоро тераса, която се оказа много приятно местенце. Има само едно „НО“, за което обаче ще ви разкажа малко по-късно. Относно резервациите – по рано през деня бях резервирала една маса, но когато пристигнахме с изненада установих, че ние сме единствените гости на ресторанта. Може би просто бяхме случили на такъв ден или средата на юни месец просто не е топ сезона в Дубровник.

Менюто е кратко, но достатъчно разнообразно. Предложенията са много креативни и приготвени изцяло с местни продукти. За начало се спряхме на телешко карпачо със сос на основата на горчица, който беше доста сполучлив.

По типично български обичай, не можем да пропуснем салатата. Първата, която избрахме беше „Капрезе“ – много атрактивно поднесена, с пресни свежи домати и страхотна моцарела. Количеството, обаче беше малко по-скромно отколкото очаквах.

Вдъхновени от брилянтната салата „Цезар“, която опитахме предишния ден в таверна Отто, решихме да проверим как се справят с приготвянето й и в „Амфора“. За съжаление, обаче останахме леко разочаровани от резултата, може би причината се криеше в това, че от Отто вече много бяха вдигнали летвата ;). Самото месо беше сухо и недостатъчно овкусено. В дресинга преобладаваше майонезата, което от своя страна създаваше по-тежък вкус от необходимото. Крутоните като, че ли бяха приготвени предварително, което е недопустимо за ресторант, който така или иначе предлага една страница меню. Когато предлагаш на гостите си ограничен брой ястия е задължително те да са наистина впечатляващи. Може да се каже, че тази салата беше най-слабото кулинарно изпълнение за вечерта.

Стига толкова предястия и салати, време е за основното. Първият избор съвсем логично падна върху телешкия стек, а той беше забележителен. Смея да твърдя, че беше по-добър дори от този, който опитахме в най-известния стекхаус в Лондон. Чудесно е, че в Амфора сервират основното с гарнитура, защото в повечето ресторанти в Дубровник, трябва да си я поръчаш допълнително. Снимката е с ужасно качество, но точно преди да ни поднесат основното сервитьорът реши да направи обстановката максимално романтична, като остави единствено две мъждукащи свещи в тъмнината.

Звездата на вечерта, обаче категорично беше филето от лаврак в хрупкава коричка. Останах истински впечатлена от иновативната идея и начина на представяне. Прекрасно балансирани вкусове, придружени от ефирно песто от босилек. Запеченото филе на скара беше покрито с коричка, оформена от тънки ивици морков, зукини и картоф.

Цялата сметка възлизаше на 131 български лева. Не мога да кажа, че това беше най-евтиният ресторант, който посетихме по време на престоя си в Дубровник. Но цената напълно отговаряше на предложеното качество.

Зоран се погрижи нищо да не ни липсва. Веднага след като ни настани ни предложи аперитив – някакъв местен ликьор с много мек бадемов вкус. След вечерята много настояваше да опитаме и поне един от четирите диджестива, които ни беше подготвил. Единият, който се престрашихме да опитаме имаше аромат на … виолетки, изключително приятен комплимент от заведението и достоен завършек на вечерта. Но можи би сега е моментът да разкажа за голямото „НО“. Малко след като направихме първите си поръчки, чухме някакъв странен звук от покрива, който за наше съжаление не беше еднократен (таванът беше като окачен и докато все още лампите светеха, ясно се виждаше кой се разхожда напред-назад) и след няколко минути забелязахме някакво животинче скоростно да преминава от единия край към другия. Веднага сигнализирахме на сервитьора, който почти с насмешка ни отвърна „Е какво се очаква от мен, да се кача и да го убия с метлата ли?“. Преместихме се на другия край на терасата, но цялата вечер не успяхме да спрем да мислим за неприятната случка и да се насладим пълноценно на иначе наистина много вкусната храна.

Все пак мога да кажа, че ресторант „Амфора“ се оказа сполучливо попадение в прекрасния Дубровник. Цените са малко по-високи от останалите ресторанти, които посетихме, но това не трябва да ви спира, ако планирате пътуване до перлата на Адриатика или някое от близките градчета. Заслужава си!

Recommend