Riemergasse 10, Vienna
www.puerstner.com

          Това беше второто ми пътуването до града на валса, но този път се престраших да опитам част от прословутите виенски специалитети. Някои наистина бяха зашеметяващи, докато други бяха подходящи по-скоро за бърза вечеря. Определено кулинарните традиции на австро-унгарската кухня не отговарят на представите ми за перфектната храна, но съм сигурна, че имат многобройни почитатели, които ще останат възхитени от хрупкавите виенски шницели, огромните джолани и ароматните ябълкови щрудели, сервирани с истинска сметана (каквато в интерес на истината не бях опитвала от много време).

           Нашето виенско кулинарно пътешествие започна в традиционния old-style австрийски ресторант със звучното име „Pürstner“. Заведението се намира на тиха улица в историческия център на Виена, точно на 5 минути пеша от величествената катедрала „Свети Стефан“. Ресторантът разполага с десетина маси отвън (за пушачи) и поне 20-30 вътре. Все пак е добре да направите резервация, ако планирате да вечеряте след 19:00 ч.

           Чрез интериора собствениците са се опитали да създадат усещането, че гостите им се намират в класическа австрийска ловна хижа. Масите са разположени на достатъчно място една от друга, така че клиентите да се чувстват максимално удобно. Единственият минус е, че помещението не е климатизирано.

 

 

 

 

 

 

 

Старт на вечерята даде перфектната чеснова крем супа с крутони.

 

 

 

 

 

 

 

            Виенските ресторанти не могат да се похвалят с особено разнообразие от салати, затова избрахме микс от зелени салати със сирене и салата „Моцарела“. Признавам си, че не останах очарована от зелената си салата. Дресингът не беше нищо специално, а и бяха прекалили с оцета. Представата на австрийците за микс от свежи салати явно доста се различава от моята :). Освен задължителните марули, домати, краставици, лук и чушка, готвачът беше решил да сложи и царевица, боб и някакво жълто сирене от типа на ементал.

          Втората салата, на която спряхме избора си се подвизаваше в менюто под името „Mozzarella“, а в описанието пишеше – моцарела, пресни домати и босилек, което ме наведе на мисълта, че ще ни сервират нещо от типа на „Капрезе“, но както вече казах представите на австрийците за салата явно са доста различни от нашите. Та, в крайна сметка получихме микс от зелени салати с домати и моцарела, но не мога да отрека, че беше наистина вкусна.

            Първото основно ястие, което поръчахме, разбира се, беше класически виенски шницел. Всъщност поръчахме два. Единият от телешко месо, а другият – от свинско. Разликата в цената между двата варианта беше точно 10 лева. Шницелите бяха прекрасни. Месото беше достатъчно тънко, а коричката – идеално хрупкава. Шницелите се предлагаха с гарнитура от картофена салата или картофи в масло. Опитахме и двата варианта, но определено препоръчвам тези в масло.

             Коронното изпълнение на вечерта обаче принадлежеше на ребрата. Те бяха елегантно придружени от два соса, традиционна зелева салата и въпросните картофи в масло. Според мен, порцията беше поне за човек и половина, да не кажа и двама. Рядко се случва да опитам ребра, които са достатъчно добре опечени. Но тези бяха толкова крехки и така добре овкусени … със сигурност, ако сте много гладни ще се справите с цялата порция, защото просто ще се влюбите в тях. Може би тук е моментът да спомена, че по принцип не повтаряме заведения, когато пътуваме в чужбина … е да де, но заради тези ребра го направихме!

             Като отявлен любител на зеленчуците и всякакъв вид сирене, самоотворжено реших да поръчам нещо, което доста приличаше на огретен с кашкавал. Всъщност ястието представляваше картофи и други кореноплодни (моркови, пащърнак и др.) запечени с онова същото сирене, което присъстваше и в салатата ми. Не останах очарована от резултата!

             Ако все пак не сте фен на традиционната австрийска кухня, можете да изберете пилешки гърди в билков сос в компанията на зелечуков ориз и няма да сбъркате! Месото беше сочно и много добре овкусено, а оризът – идеално сварен.

            Нямаше начин тази вечеря да не завърши с някой шоколадов десерт. Единственото, което грабна внимението ми в менюто беше домашният лешников кейк с шоколадов сос и прекрасна пухкава сметана. За съжаление, кейкът беше ужасно сух и безвкусен и дори любимата ми виенска сметана не успя да компенсира това.

          Не обичам да си тръгвам от някой ресторант с лоши впечатления от десерта, затова направихме втори опит. И този път – успешен! Невероятната симфония от ванилов сладолед в комбинация с ароматно кайсиево сладко и всичко това гарнирано с хрупкави орехи и неповторима австрийска сметана сложиха наистина достоен завършек на вечерта.

            За цялата вечеря платихме 178 евро (приблизително 340 лв.), като 50 от тях бяха за твърд алкохол. Също така в сметката беше включен и нещо като куверт (има го в почти всеки виенски ресторант) на стойност 1 евро на човек.

            „Purstner“ е онова традиционно виенско заведение, което задължително трябва да присъства в програмата ви, ако планирате пътуване до австрийската столица. Задължително опитайте шницела, ребрата и сладоледа с кайсиево сладко, който всъщност се оказа местен специалитет. Препоръчително е да имате резервация, за да сте сигурни, че ще ви настанят в минутата, в която пристигнете в ресторанта. Обслужването беше наистина впечатляващо. Сервитьорът, който ни обслужваше говореше перфектен английски, беше изключително любезен и работеше със скоростта на светлината. Целият обслужващ персонал беше облечен в традиционни австрийски носии, на които за съжаление не успях да направя снимки, защото група азиатски туристи се изредиха да се снимат с горкия човечец, а той не изглеждаше особено доволен от този факт. Но наистина заведението създава страхотна атмосфера, обстановката е изключително уютна, а обслужването – винаги с усмивка. Това всъщност беше и най-доброто обслужване, на което попаднахме в цяла Виена.

Recommend

А ето така изглежда чинията на един истински доволен клиент ;)