Nikole Tesle 8, Dubrovniк
www.tavernaotto.com

Цялото ни пътуване до Дубровник всъщност си имаше конкретен повод. Та, за т.нар. „официална вечеря“, посветена на въпросния повод избрахме Таверна Ото. Бях чувала страхотни отзиви за това заведение и така то се превърна в една от must visit атракциите на Дубровник. Ресторантът се оказа доста близо до хотела ни и затова на излизане сутринта решихме да се разходим до там и да направим резервации за вечерта. Стигайки до там се оказа, че таверната е затворена (работното време е от 12:00 до 16:00 и после от 19:00 до 23:00).

Въпреки всичко решихме да отидем в 20:00 ч. вечерта без резервации, пък каквото сабя покаже. Е да де, но сабята превъплътила се в любезният господин, който ни посрещна на входа каза, че всичко е заето и можем да направим резервация за след един час. Съгласихме се и се върнахме след още един час и с изненада установихме, че имаше само още 3 заети маси (от поне 20). Явно персоналът държеше на някакво свое правило, че без резервации не можеш да вечеряш в заведението. Но стига с неуредиците, нека разкажа за храната. А храната беше наистина божествена!

За начало се спрях на прословутата лучена супа, която имаше най-вкусната коричка, която някога съм опитвала. Не мога да дам съвсем обективна оценка, защото признавам си, това беше първата лучена супа в живота ми и изненадващо за мен, вкусът ми хареса.

Менюто на ресторанта е съвсем кратко – около една страница. Предлагаха само един вид салата – Цезар и тъй като аз съм върл противник на всякакви месни изделия попитах сервитьорката, която ни обслужваше дали биха могли да ми сервират салата от типа на Капрезе. След няколко минути в кухнята, тя се върна и любезно ми отказа. Все пак поръчахме една салата „Цезар“, която смело мога да кажа, че надхвърли всичките ми очаквания! Не бях яла месо от близо 15 години, но вярвайте ми, заради тази салата си заслужаваше. Дресингът беше великолепен, на базата на майонезен сос, но много много по-лек. Крутоните бяха от домашен хляб, запечен със зехтин и микс от зелени подправки. А пилешкото беше толкова крехко, че дори не се разбираше, че е месо.

За предястие избрахме брускети, като този път се съгласиха да заменят месото със сирене. Много леко и приятно ястие, съдържащо 3 различни плънки – домати с прясно сирене; някакъв много интересен пастет на сиренено-зеленчукова основа и третият вариант беше с мариновани жълти и червени чушки, придружени от няколко листа пармезан.

Както много пъти съм казвала – хубавият ресторант се познава по добре приготвения телешки стек. Предложението на Отто беше телешки рибай пепър стек с гарнитура от пържени картофи. Първото нещо, което ми направи впечатление беше внушителното количество, а след това се оказа, че и качеството по нищо не отстъпва. Като голям любител на пържените картофки, не мога да се сдържа да не отбележа, колко страхотни бяха те :)

Бях решила десерта да е нещо шоколадово, ама с много шоколад. И съвсем логично победителят беше шоколадовият лава кейк поднесен с топка ванилов сладолед. Десертът беше идеално изпечен с наистина течен център, но нещо ми липсваше. Беше добър, но определено не най-добрият лава кейк, който съм опитвала. Може би при приготвянето му не бяха използвали достатъчно висококачествен шоколад, но все пак сладоледът наистина си го биваше.

Ако трябва да обобщя – това определено е ресторант, който трябва да посетите, ако имате път към Дубровник. Но все пак се подсигурете, като направите резервация предварително (по мейл приемат заявки минимум два дни преди датата на резервацията). Обслужването беше добро, въпреки че попаднахме на сервитьорка, която работеше за първи ден в ресторанта. Много ми допаднаха меките възглавнички на столовете, някак те предразполагат да седиш в заведението с часове. Това което обаче си остава голям минус за мен е липсата на каквато и да е музика в градината, където бяхме настанени. Отсъствието на музикален фон предполага шепненето, което чуваш от съседните маси и недостатъчно уютната атмосфера. И все пак – храната беше отлична, а салатата „Цезар“ …. ммм … ще се върна един ден в Дубровник само заради нея!

Цялата сметка възлизаше на 98 български лева, в която се включваха и твърд алкохол, бира и безалкохолни напитки.

Higly recommend